Skip to main content
European School Education Platform
Expert article

Обучение за социални и емоционални умения с цел постигане на психично здраве и благополучие

Психологическото въздействие на пандемията изведе на преден план необходимостта от образователна система с повече грижа и състрадание в подкрепа на социалните и емоционалните потребности на децата и младите хора. В настоящата статия Кармел Чефай от Малтийския университет обяснява как може да бъде разгледана тази тема.
young girls holding hands
Image: Pixabay / MireXa

В неотдавнашни статистически данни се разкрива обезпокоителна тенденция по отношение на психичното здраве и благополучието на децата и младите хора в Европа и извън нея.

 

  • Около 20 % от учениците изпитват проблеми с психичното здраве по време на училищното си образование, като 50 % от проблемите с психичното здраве се развиват преди 14-годишна възраст, а 75 % между 12 и 25-годишна възраст (Регионална служба на СЗО за Европа, 2018 г.).
  • В проучване, обхванало 10 000 деца на възраст от 11 до 17 години, едно от пет деца съобщава, че расте с усещане за нещастие и тревожност за бъдещето поради тормоз, академичен натиск и самота (УНИЦЕФ/ ЕС, 2021 г.).
  • Самоубийството е водещата причина за смъртността сред подрастващите в държавите с ниски и средни доходи и втората водеща причина за смъртността в страните с високи доходи (Регионална служба на СЗО за Европа, 2018 г.).

 

Тези тревожни данни подчертават необходимостта от образователни системи с повече грижа и състрадание в подкрепа на социалните и емоционалните потребности на децата и младите хора. В изследвания се показва, че обучението за социални и емоционални умения води до повишаване на положителните нагласи и просоциалното поведение, както и до подобряване на благополучието и академичното обучение. Също така се намаляват социалните, емоционалните и поведенческите проблеми като тревожност, депресия, самоубийство, злоупотреба с наркотици и антисоциално поведение (Durlak et al., 2011; Goldberg et al., 2019; OECD, 2021). Тези положителни резултати се наблюдават от ранна детска възраст до етапа на средното образование в редица културни и социално-икономически среди. 

 

В доклада на NESET относно укрепването на обучението за социални и емоционални умения в ЕС (Cefai et al, 2018) се предлага общоучилищен, системен иоснован на обективни данни подход, в който се съчетават подход към учебните програми и положителен училищен климат с цел да се подобри благополучието на учещите и преподавателите. При този подход се ангажира цялата училищна общност, включително преподавателите, учениците и родителите, заедно с местната общност и други заинтересовани страни, за да се улесни обучението за социални и емоционални умения на различни училищни равнища:

 

  • Учебна програма: Учебната програма за обучение за социални и емоционални умения се основава на подход към ученето, основан на опит, чрез който се развиват както личностни, така и междуличностни компетентности от ранна детска възраст до етапа на средното образование.
  • Климат в класната стая и в училището: Учебната програма за обучение за социални и емоционални умения трябва да бъде придружена от положителен климат в класната стая и в цялото училище, където учещите се чувстват в безопасност, приобщени и уважавани и изпитват чувство за принадлежност.
  • Ранна интервенция: Обучението за социални и емоционални умения е най-ефективно, когато започва по време на образованието и грижите в ранна детска възраст.
  • Гласове на учениците: Учениците трябва да бъдат активно ангажирани с разработването, изпълнението и оценяването на учебната програма.
  • Целеви интервенции: Цялостният подход към обучението за социални и емоционални умения следва да бъде придружен от целеви интервенции, насочени към уязвими ученици, които може да се нуждаят от допълнителна подкрепа.
  • Образование и благополучие на учителите: Учителите се нуждаят от обучение за улесняване на ученето за социални и емоционални умения по време на практиката си, за да развият собствените си социални и емоционални компетентности и да се грижат за здравето и благополучието си.
  • Сътрудничество с родителите: Участието на родителите се улеснява чрез основан на участието подход, при който родителите преминават обучение, за да подкрепят децата си в обучението за социални и емоционални умения.
  • Партньорство с местната общност и специалисти по психично здраве: Местната общност и другите заинтересовани страни са ресурси от решаващо значение в рамките на системния общоучилищен подход.
  • Качествено прилагане: Ефективният подход към обучението за социални и емоционални умения трябва да бъде планиран и прилаган добре с подходящо обучение, ресурси и подкрепа, както и с участието и ангажимента на цялата училищна общност.
  • Адаптиране към местния контекст: Интервенциите трябва да бъдат съобразени с културния контекст на училищата и интересите и потребностите на учениците чрез прилагането на подход за участие „отдолу нагоре“.

 

Заключение

 

Тревожните статистическите данни относно психичното здраве и благополучието на децата и младите хора, както и последователните доказателства, че обучението за социални и емоционални умения спомага за насърчаването на благополучието и предотвратяването на проблеми с психичното здраве в критични периоди от живота на младите хора, подчертават необходимостта от преосмисляне на образованието, за да отразява реалностите и предизвикателствата на 21-ви век след пандемията от COVID-19. Насърчаването на благополучието и психичното здраве в рамките на общоучилищен, системен подход трябва да бъде включено като една от основните цели на образованието.

 

Д-р Кармел Чефай, член на Британското психологическо общество, е преподавател по психология и директор на Центъра за устойчивост и социално-емоционално здраве в университета на Малта. Той има обстойни проучвания и публикации по въпроси, свързани със социално-емоционалното образование и устойчивостта. Започва кариерата си като учител.

 

References

 

Cefai, C., Bartolo, P., Cavioni, V., & Downes, P. (2018). Strengthening social andemotional education as a key curricular area across the EU: A review of theinternational evidence. NESET Report. Luxembourg: Publications Office of the European Union.

 

Durlak, J. A.; Weissberg, R. P.; Dymnicki, A. B.; Taylor, R. D. (2011). The impact of enhancing students’ social and emotional learning: A meta-analysis of school-based universal interventions. Child Development, 82 (1), 474-501.

 

Goldberg, J. M., Sklad, M., Elfrink, T. R., Schreurs, K. M. G., Bohlmeijer, E. T. and Clarke, A. M. (2019). Effectiveness of interventions adopting a whole school approach to enhancing social and emotional development: a meta-analysis. European Journal of Psychology of Education, 34(4), 755–782.

 

OECD (2021) Beyond Academic Learning.

 

UNICEF and the European Union (2021) Our Europe, Our Rights, Our Future.

 

WHO Regional Office for Europe (2018). Adolescent mental health in the European Region.

 

WHO Regional Office for Europe (2020). Spotlight on adolescent health and well-being. Findings from the 2017/2018 Health Behaviour in School-aged Children (HBSC) survey in Europe and Canada International report.

 

Additional information

  • Education type:
    School Education
  • Target audience:
    Head Teacher / Principal
    School Psychologist
    Student Teacher
    Teacher
    Teacher Educator
  • Target audience ISCED:
    Primary education (ISCED 1)
    Lower secondary education (ISCED 2)
    Upper secondary education (ISCED 3)

Tags

Social skills
Well-being

Key competences

Personal
Personal, social and learning to learn
Social and learning