Поуки от миналите войни в Европа в полза на преподаването на история

Tutorials

4 May 2022

Поуки от миналите войни в Европа в полза на преподаването на история

По време на конфликти, като войната в Украйна, въпросът за пресъздаването историческите събития и начина, по който те се преподават, е обект на нов анализ. В това ръководство се разглежда как учителите по история могат да управляват конфликти и различни мнения, за да бъде предметът пълноценен за всички ученици.

През 1954 г., след Втората световна война, Европейската културна конвенция призовава своите членове да постигнат единство като взаимно изучават цивилизацията, езиците и историята на другите.

Около три четвърти век по-късно преподаването на история все още е предизвикателство за преподавателите, чиито национални учебни програми до голяма степен са „огледало на гордостта и болката, където се обръща внимание на националното страдание и гордост, а вредите, нанесени на другите, се смекчават или дори не се споменават" (van der Leeuw). В същото време се наблюдава все по-ясно разбиране за това как трябва да се развива предметът, за да процъфтява и да насърчава многообразни и демократични общества.

В този контекст някои от важните понятия са историческа съпричастност, мултиперспективност, няколко идентичности и съвместно създаване.

1. Историческа съпричастност

Въпреки че терминът може да изглежда подвеждащ, историческата съпричастност е не толкова емоционален, колкото аналитичен акт. Тя означава „да се съобразяваш с цели концепции, които не са твои, и с които може дълбоко да не си съгласен“ (Ashby and Lee). Наред с други неща тя помага на учениците да развиват умения за провеждане на проучване, добра преценка и осъзнаване на противоречията.

Като практически пример можем да разгледаме едно проучване на Endacott от 2014 г., в което той изнася урок в клас за атомната бомба, хвърлена от Хари Труман през 1945 г. След като представя на учениците разкази от първо лице и други материали, той задава въпроси като: „По онова време всички ли са вярвали в тези неща или е имало хора и групи, които са мислили различно?“ и „Какво ви казва този източник за принципите, убежденията, ценностите или позициите на историческата личност?“ С напредването на проучването учениците анализират все по-подробно решенията на Труман.

2. Мултиперспективност

Мултипереспективността е идеята, че не трябва да очакваме да открием една-единствена историческа истина, а по-скоро множество възможни гледни точки и интерпретации на миналото, предоставени от различни източници. Разбира се, учениците трябва да са наясно, че не всички те са еднакво валидни и не следва да се приемат за чиста монета, а трябва да се прилагат техники за проверка на фактите и опровергаване.

Проектът на Съвета на Европа относно двустранното обучение по история в Кипър предлага подходяща дейност, в която на учениците е възложено да направят основно проучване на факти за хипотетичен филм. В един от етапите те трябва да решат как да представят битката при Лепанто през 1571 г. и да видят как може да се промени разказът в зависимост от гледната точка: например през погледа на кралския двор в Испания или през погледа на съветника на султана.

3. Идентичности

Може да се окаже предизвикателство обучението по история да се използва за едновременното развиване на национална и европейска идентичност. От друга страна хората все повече осъзнават, че имат няколко съвместно съжителстващи идентичности.

Това може да се проследи назад във времето до така наречената „хибридност“ или „преплитане“ на културите (Stockhammer). Различни аспекти на културите могат да се сливат или преплитат поради продължаващи социални промени, пътувания и дейности, както и поради по-големи промени: природни бедствия, колонизация, нашествие и технологични или военни иновации.

Използването на множественото число „идентичности“ пред учениците може да помогне за популяризирането на това разбиране.

4. Съвместното създаване на смисъл

Конструктивистката природа на историята също така дава възможност на хората съвместно да създават смисъл. Някои от добрите практики включват:

сравнително или съвместно писане на учебници по история, като например „История на Европа“ на Делуш или съвместните комитети на Georg-Eckert-Institut für Schulbuchforschung за изготвяне на немско-полски и немско-чешки учебници по история за Втората световна война или този проект за включване на Украйна в учебниците по история на други държави;
акцентиране върху аспекти на общата култура, например училищата в Северна Ирландия, които обръщат внимание на музиката, символите и образите, споделяни от юнионистките и националистическите общности;
диалог между учениците, който според проучванията сред учителите е най-добрият начин за обсъждане на спорни въпроси („Оспорвани истории в обществените пространства“);
работа в партньорство, т.е. учителите работят с музеи или с очевидци, семейства, общественици или младежки лидери, които имат какво да разкажат.

Съвместното създаване може също да помогне на учителите да ангажират родителите, да разширят границите и да засегнат спорни въпроси, които иначе биха избегнали.

Това ръководство е изготвено въз основа на: